Книгата „Светска София между две войни“, която нашата съгражданка пише в съавторство с Румяна Пенчева – литературен историк в НЛМ, бе представена с интерактивна изложба в библиотеката на читалището.

– Малина, ти обиколи със „Светска София…“ и други места в община Бяла Слатина. Интересува ли ги хората от Северозапада бита на столицата преди век?

– Книгата разказва за интелектуалния елит на България. Да, животът тогава е концентриран в столицата, защото наистина големият град „расте, но не старее“. А човекът от Северозапада е любопитен. Моите впечатления са, че на всички места, Бяла Слатина е петото, на което бях, публиката е изключително интелигентна. Идват различни възрасти и въпросите и разговорите след самото представяне на книгата ми дават основание да твърдя, че тук имаме много интелигентна публика, отворена за нови знания. Любознателността е характерна за човека от Северозапада.

– Що за елит е имало в онази млада възрожденска България?

– Аз буквално живея сто години назад и работя с архиви на част от този интелектуален елит. Виждам, че това са хора, които тръгват от малки населени места, попадат в София и после заминават в Европа. Най-хубавото е, че се връщат обратно у нас, и внасят придобитите си знания. Работейки с архивите, винаги съм се чудела как един живот е стигал на конкретната личност, за да ни остави такова огромно писмено наследство. Днес в България нуждата от подобен интелектуален елит е крещяща. Въпросът е доколко го имаме, и не набеждаваме ли някои хора за такъв…

– В коя сфера е била най-силната гилдия?

– Не може да се каже категорично. Голяма част от писателите имат втори талант, например те са и художници, и театрали. Но всички са живели заедно, въпреки конкуренцията на различни кръгове помежду им.

– Защо в заглавието времевата рамка е между двете световни войни?

– Тя е условна, реално периодът е след Освобождението до 1944 г. Защото най-много знакови личности живеят и творят в този период. И духовният живот не е оставал на втори план, въпреки всички кризи и войни на Балканите и в световен мащаб.

– Да кажем някои имена, които читателите ще видят в книгата.

– Има забавни случки от живота и на Елин Пелин, и на Елисавета Багряна, и на проф. Александър Балабанов, и още много други. Няма само една личност, около която е концентриран текста, защото целта му е да покаже в пъстра панорама какъв кипящ възрожденски дух е имало в страната ни по онова време.